Ясновидецът Оскар

Животните могат да познаят безгрешно кой в болницата скоро ще се срещне с Бога.
Дейвид Доза, професор по  гериатрия от Университета “Браун”, е издал книга, посветена на котарака Оскар, който, както счита персоналът на дома за стари хора в Провидънс, щата Род-Айлънд, е надарен с необикновена дарба — той предвижда смъртта на пациентите.
За това съобщава на 1 февруари Examiner.
В книгата си със заглавие "Разходки с Оскар: необикновената дарба на обикновения котарак" (Making Rounds With Oscar: The Extraordinary Gift of an Ordinary Cat), издание на Hyperion, Доза описва около 50 случаи, когато животното безгрешно познавало кой от обитателите на болницата е на границата със смъртта. Гериатърът също излага няколко версии, способни да обяснят този феномен.
На третия етаж на частният дом за възрастни хора “Steere House”, за който се разказва, лежат хора, които страдат от тежка форма на старческо слабоумие— не не могат да разговарят и не познават роднините си. 
След като през 2007 година New England Journal of Medicine публикувал есе, посветено на  Оскар, Доза се е побоял, че семействата на пациентите ще се ужасят от този “космат ангел на смъртта”. Но неговите страхове не се потвърдили — много от тях го наричат “утешител” и с добро го споменават в надгробните си речи и некролозите. 
Работещи в Steere House взели Оскар през 2005 година — те признали, че този обикновен сиво – бял средно пухкав котарак е донесъл домашен уют в бита на дома за стари хора. Той отвличал мислите на стоящите на опашка пред кабинета на доктора, той също си е играл с децата на посетителите. Приблизително след година, персонала на болницата е забелязал, че Оскар, който обикновено не се задържа в една и съща стая, стои дълги часове лежейки на гърдите на тези, които доживяват последните си часове. "Диагнозата", която поставяла котката, била дотолкова точена, че сътрудниците на болницата започнали да съобщават за нея на роднините. Ако котката не била пускана в стаята на умиращия, тя започвала да драска по вратата и жално да мяука.
Веднъж медицинската сестра сложила Оскар на гърдите на един болен, на когото, както смятали лекарите, не му оставало много. Обаче котката отказала да стои в неговата постеля, а много скоро се изяснило, че лекарите са допуснали грешка — този болен се оправил.
В своята книга Доза не дава пълно научно обяснение на феномена Оскар, но изказва предположението си, че котката чувства миризмата на разлагаща се плът, недостъпен за човешкото обоняние. В потвърждение на своята догадка, той дава пример за някои кучета, които са способни да различат раково болните по миризмата. А това е Оскар...