Размисли по повод един конкурс

В Русия съществуват такива конкурси като “Учител на годината" и "Учител на годината Москва”. Всяка година се избира най- добрият учител. Във втория конкурс участват преподаватели от цяла Москва и областта. Тази година (2011) бе решено първият етап да бъде оценяван от общественността. Учителите се регистрират в специално създадена за проекта страница и предлагат на всеобща оценка две неща: есе и видео клип/ презентация. Условията са кристално ясни: есето трябва да е до 500 думи, видеоклипа – до 3 мин., презентацията – 10 слайда. Обществото (други преподаватели, ученици, родители, роднини, познати, съседи… всички, които знаят за конкурса) оценява труда на участниците, като натиска на бутончето “На мен ми харесва". Всичко е кристално ясно, нали? Тези, които натрупат най- много точки и отговарят на условията за есе и видеоклип /презентация, биват оценявани от жури. Най- добрите продължават в следващия кръг.

"Помогни ми, Оби-Уан Кеноби!"–триизмерните дисплеи за холографни изображения стават реалност

Интересна ситуация се получава, когато се сблъскват фантастическите идеи на миналото и тяхното съвременно въплъщение. Спомнете си епизодите от "Междузведни войни", когато принцеса Лея проплаква: "Помогни ми, Оби-Уан Кеноби!", обръщайки се към холографното изображение на своя събеседник. Нещо подобно, под името Aerial 3D, представи наскоро японската компания Burton Inc. Тази технология позволява показването на триизмерни холографски изображения направо във въздуха, без използването на никакви екрани.

Най- необичайния магазин

Преди броени минути попаднах на следната статия. Толкова е интересно написаното в нея, че реших да я преведа и на български.

В южната част на Норвегия, в която бях през май, има невероятно много малки ферми, в които има магазинчета, в които се продава това, което е отгледано и произведено в самата ферма. Аз влязох в един от тези магазини. Там се продаваха свежи яйца, сладка и конфитюри, зеленчуци, картофи и всякакви вязани неща за децата. Когато влезете, се намирате в помещение, по чиито стени има много полици и етажерки. Аз си взех това, което ми трябва - и от това и от онова и от третото, но това, което се случи след това ми разби представите за търговията по принцип.
Вземайки това, което ми бе нужно, би трябвало да се разплатя, но срещнах проблем. В магазина нямаше продавач. Но в един от ъглите лежи калкулатор, с който трябва да си сметнете колко дължите и една съдинка с пари, в която трябва да сложите дължимите и да си вземете ресто!

Фотографии от един руски фестивал

 

День фотографа 2011 парк Сокольники ПРОСМОТРЕТЬ ПОКАЗ СЛАЙДОВ ЗАГРУЗИТЬ ВСЕ

Денят на фотографа в Русия се празнува от 2009 година. Вече втора година той се провежда в парка за отдих и култура Сокольники. Аз имах щастието да присъствам на първия от двата дни от фестивала (вчера 9.07.2011). Той бе богат на впечателния и приятни емоции. Видях на живо Барбара Бродник (известна американска фотографка) (снимка от семинара й присъства сред снимките, които съм изложил), Олег Зотов (любимият фотограф на звездите), Димитрий Пучков (Гоблин) (две снимки с негово участие са сред показаните от мен снимки)  - благодарение на него доста от филмите в Русия имат смешен дублаж (наш вариант е дублирането с пискливо гласче и ръсене на простотии), той е и автор на много книги.

Негри в зоопарковете на Европа

Днес попаднах на тази статия из руското интернет пространство. Реших, че тя ще е интересна и на българската публика. Тук съм превел части от нея.
Едва през 1935-36 година в Европе са били ликвидирани последниете клетки с негри в зоопарковете – в Базел и Торино. До тогава белите охотно са ходили там да гледат на поробените черни хора (както и на индианци и ескимоси).
Още през XVI век негрите са били доставяни в Европа в качеството на екзотика, примерно както животните от новите открити земи – шимпанзе, лами или папагали. Но до XIX век чернокожите са живели основно към дворовете на богатите хора – неграмотното простолюдие не е могло да ги види даже и в книжлетата, разпространявани в онези времена.

2=1

Днес попаднах на статията на Александър Матлин и тя толкова ми хареса, че реших да я преведа, та да й се порадва и българско око.
В Бруклин, в математическото училище за надарени деца се провеждше урок по алгебра. Това бе клас от ученици с по- високо средно ниво във всички отношения — както по отношение на възраст, така и в техния прогрес при усвояването на науките. При момчетата вече започваше да мутира гласа, момичетата започваха да се бръснат под мишниците и всички те така се бяха втурнали по пътя към постижения в математиката, че вече знаеха наизуст таблицата за умножение до четири. В онзи момент те с упоение се гмуркаха в студените дълбини на алгебрата. Те вече бяха научили, че ако a = b, то b = a, и това им даваше чувство за избранност и ги приближаваше към абсолютната истина.

Мобилен телефон в гривна

 
Моделът на телефона, чийто автор се явява дизайнерът Йохан Лоекито, има едно немаловажно преимущество – практически не е възможно да бъде изгубен. Освен това устройството, наречено Samsung Proxima, притежава необичайна универсалност, тъй като предлага възможност за използването му освен като обикновен за нас мобилен апарат, така и като ръчен часовник. За втория вариант се предлага напълно съвременна гривна, която на свой ред изпълнява няколко функции.