Днес попаднах на статията на Александър Матлин и тя толкова ми хареса, че реших да я преведа, та да й се порадва и българско око.
В Бруклин, в математическото училище за надарени деца се провеждше урок по алгебра. Това бе клас от ученици с по- високо средно ниво във всички отношения — както по отношение на възраст, така и в техния прогрес при усвояването на науките. При момчетата вече започваше да мутира гласа, момичетата започваха да се бръснат под мишниците и всички те така се бяха втурнали по пътя към постижения в математиката, че вече знаеха наизуст таблицата за умножение до четири. В онзи момент те с упоение се гмуркаха в студените дълбини на алгебрата. Те вече бяха научили, че ако a = b, то b = a, и това им даваше чувство за избранност и ги приближаваше към абсолютната истина.
