Откровението на един ветеран
Ровейки се из нета попаднах на това клипче и реших да го споделя с вас. По-долу е превод на изказването на американски войник. Доста е разчувстваща неговата изповед.
“Аз много се стараех да се гордея със службата си, но всичко, което усещах бе срам. Расизма повече не можеше да маскира реалността на окупацията. Тези човешки същества бяха хора. От тогава аз страдам от чувство за вина по всяко време на денонощието. Аз виждам възрастният човек, който не можеше да върви и ние го карахме върху каручката, а после заповядахме на иракските полицаи да го махнат по-далеч. Аз постоянно чувствам вина, когато спомням една майка и нейните деца, и как тя истерично викаше, че ние сме по-лоши и от Саддам, след като изхвърлихме нея с децата й от дома им. Аз чувствам вина всеки път, когато си спомням как хванах за ръка едно младо момиче и го влачех на улицата.
На нас ни казаха, че се борим с тероризма… истинският терорист бях аз и реален тероризъм беше тази окупация. Расизмът в армията отдавна се явява важен инструмент за оправдание на унищоженията и окупацията на друга страна. Расизмът отдавна се използва за оправданията на убийства, мъчения и поробването на другите народи. Расизмът се явява жизненоважно оръжие, което се използва от това правителство. То е по-силно оръжие от автомата, танка, бомбардировача или военния кораб, то по-разрушително, отколкото артилерийски снаряд или авиобомба, разрушаваща бункери, или ракета “Томахоук”.
Въпреки че тези оръжия се създават и принадлежат на това правителство, те са безвредни, докато не се появят желаещи да се възползват от тях. Тези, които ни изпращат на война не им трябва да натискат спусъка или да нагласяват детонатора на мината, на тях не им трябва да воюват в тази война, на тях просто им трябва да продадат тази война. Те имат нужда от общество, готово да си измие ръцете, което е готово да прати на война своите войници. На тях им трябват войници, които не задавайки въпроси са готови да убиват и да бъдат убити.
Те могат да похарчат милиони за една бомба, но тази бомба ще стане оръжие, само тогава, когато военните чиновници пожелаят да изпълняват заповеди и да използват това оръжие. Те могат да изпратят във всяко кътче на земното кълбо и последния войник, но войната там ще се случи, само тогава, когато войниците са готови да се бият. А управляващата класа от милиардери, тези, които печелят от човешките мъки се грижи само за умножаване на своето богатство, като контролира световната икономика.
Те разбират, че тяхната сила се състои само в тяхната способност да ни убедят, че войната, поробването и експлоатацията е в наш интерес. Те разбират, че техните богатства зависят от способността им да убеждават работническата класа да умрат в името на това богатите да могат да контролират икономиката на другата държава, а убеждението да умираме и да убиваме, се основава на тяхната способност да ни накарат да ни мислим, че ние сме невероятно велики.
Войници, моряци, морски пехотинци, пилоти нищо няма да спечелят от тази окупация. По-голямата част от хората живеещи в САЩ нищо няма да спечелят от тази окупация. Реално ние не само нищо няма да спечелим, но още повече ще пострадаме от това. Ние губим крайници, страдаме от рани, отдаваме нашия живот. Нашите семейства гледат спускащите се в земята ковчези, загърнати в американското знаме.
Милиони хора в тази страна остават без медицинска помощ, работа или достъп до образование, наблюдавайки как това правителство ЕЖЕДНЕВНО ХАРЧИ ЗА ОКУПИРАНЕТО НА ИРАК ПОВЕЧЕ ОТ $450 МЛН.
Бедните и трудещите се в тази страна се изпращат да убиват бедни и трудещи се в друга страна, за да направят богатите още по-богати, а без расизма войниците ще започнат да разбират, че те имот много повече общо с иракския народ, отколкото с милиардерите, които ни изпращат на война.
В Ирак аз изхвърлих семейство на улицата, единствено да се завърна у дома и да видя в тази страна семейства изхвърлени на улицата, тази трагедия, тази ненужна криза, лишила хората от правото да купят заложеното си имущество.
Ние сме длъжни да се събудим и да осъзнаем, че нашите истински врагове не са в далечните презокеански земи, те не са хора, чиито имена ние не знаем, които ние не разбираме. Враговете – това са хора, които ние много добре знаем и хора, които можем да разпознаем. Враговете – това е системата, която води война, когато тя носи печалба. Врагове – това са генералните директори, които ни лишават от работа, когато това носи печалба, това са застрахователните компании, които отказват да ни дадат възможност да се възползваме от здравните си осигуровки, когато това носи печалба за тях, това са банките, които прибират нашите домове, когато това носи печалба.
Нашите врагове не са на пет хиляди мили от тук, те са тук – у дома. Когато ние с нашите братя и сестри се съберем за борба, то ние ще можем да прекратим тази война, ние ще можем да спрем това правителство и ние ще можем да създадем по-добър свят”
