понеделник, март 02, 2009

Март месец дойде...


Трети март е! Това е един от най- святите за българите празници. Това му е хубаво на празника, че се чувстваш специален, уникален, въобще... много добре ти е на душицата. На празник като на празник - трябва да се полее. Е, от екрана ни поливат с бозица. И то не толкова вкусна бозица... Съдба... Още Дякона на свободата е казал, че всеки народ заслужава съдбата си... Та мислите относно съдбата човешка на тази дата, не са относно оптимистични, особено след като се чу за феноменалните загуби на един от стожерите на фондовата борса на Уолстрийт. Трети март е свят ден за всеки, който се чувства българин, независимо къде се намира по света. Трети март - това е денят, в който се показа на света, че са възможни чудеса. 131 години по- късно на човек му се иска да вярва в чудеса... 

"Искаш, ама няма..."- би казал някой и би бил прав... Но наближава пролетта - а тя е носител на надежда (въобще надеждата е хубаво нещо) за нещо добро (ние чувстваме, че нищо добро няма да дойде скоро, но... надеждата я има). 

Няма коментари:

Публикуване на коментар