Размисли по повод един конкурс

В Русия съществуват такива конкурси като “Учител на годината" и "Учител на годината Москва”. Всяка година се избира най- добрият учител. Във втория конкурс участват преподаватели от цяла Москва и областта. Тази година (2011) бе решено първият етап да бъде оценяван от общественността. Учителите се регистрират в специално създадена за проекта страница и предлагат на всеобща оценка две неща: есе и видео клип/ презентация. Условията са кристално ясни: есето трябва да е до 500 думи, видеоклипа – до 3 мин., презентацията – 10 слайда. Обществото (други преподаватели, ученици, родители, роднини, познати, съседи… всички, които знаят за конкурса) оценява труда на участниците, като натиска на бутончето “На мен ми харесва". Всичко е кристално ясно, нали? Тези, които натрупат най- много точки и отговарят на условията за есе и видеоклип /презентация, биват оценявани от жури. Най- добрите продължават в следващия кръг.

Негри в зоопарковете на Европа

Днес попаднах на тази статия из руското интернет пространство. Реших, че тя ще е интересна и на българската публика. Тук съм превел части от нея.
Едва през 1935-36 година в Европе са били ликвидирани последниете клетки с негри в зоопарковете – в Базел и Торино. До тогава белите охотно са ходили там да гледат на поробените черни хора (както и на индианци и ескимоси).
Още през XVI век негрите са били доставяни в Европа в качеството на екзотика, примерно както животните от новите открити земи – шимпанзе, лами или папагали. Но до XIX век чернокожите са живели основно към дворовете на богатите хора – неграмотното простолюдие не е могло да ги види даже и в книжлетата, разпространявани в онези времена.

2=1

Днес попаднах на статията на Александър Матлин и тя толкова ми хареса, че реших да я преведа, та да й се порадва и българско око.
В Бруклин, в математическото училище за надарени деца се провеждше урок по алгебра. Това бе клас от ученици с по- високо средно ниво във всички отношения — както по отношение на възраст, така и в техния прогрес при усвояването на науките. При момчетата вече започваше да мутира гласа, момичетата започваха да се бръснат под мишниците и всички те така се бяха втурнали по пътя към постижения в математиката, че вече знаеха наизуст таблицата за умножение до четири. В онзи момент те с упоение се гмуркаха в студените дълбини на алгебрата. Те вече бяха научили, че ако a = b, то b = a, и това им даваше чувство за избранност и ги приближаваше към абсолютната истина.