Приятно е в студената януарска нощ, седейки с момичето си (момчето си) под завивката и гледайки поредния екшън(комедия), да се поглезиш с чаша ароматен топъл глинтвайн.
А може би, след като сте се наиграли със снежни топки и натъркаляли в пухения зимен юрган до главозамайване, седейки пред камината и пиейки силен грог, да си спомните с любимата/ят за днешния ден?
Жителите на Германия, Чехия, Австрия, Великобритания и скандинавските страни просто не си представят зимата без горещо вино. Въпреки че глитвайна не е просто подгрято със захар и подправки вино. Тази традиция отдавна е прераснала в нещо като обичай, сходен с японския ден на цъфтенето на сакурата. Да пийнеш глинтвай, означава весело да прекараш време в топлата компания на близки приятели, които след изпития глинтвайн ще станат по скъпи и близки.
Все по често преди Коледа и у нас започнаха да се появяват по улиците търговци на това съгряващо питие . Между другото, купувайки вино, много често оставаш незадоволен от неговото качество. Ето защо да не поканиш приятели и да си направите вечер на дегустацията на домашно приготвени питиета.
Интересно е да се отбележи, че първите рецепти на “пламтящата” напитка и легендите около нея са се появили дълго преди нашето време. Някои исторически източници утвърждават, че тази напитка, е възможно да е по- стара от самата Коледа. Та отсъдете сами – още древноримския кулинар Апициус, в една от своите кулинарни книги посвещавал естетите в тънкостите на пиенето на вино забелязвайки при това, че да “облагородиш” виното или да му придадеш нотка на специфичен вкус, можеш с помощта на тамян, кориандър, карамфил, канела и дафинов лист. Освен това, виното с подправки се съхранявало по- дълго от обикновеното. А в студените зимни вечери виното било подгрявано.
И така, как правилно да се приготви глинтвайн, за да не получи блудкав или прекалено гъст и подправен?
Основен постулат на приготовлението — глинтвайнън в никакъв случай не трябва да завира, иначе той ще се превърне в обикновено преварено вино и впечатлението от напитката ще бъде напълно развалено. А самият процес на приготовлението на тази ароматна напитка – това не просто кулинарен опит, а добър способ да се сплоти компанията, да се запознаеш с непознати хора, веселящи се в една компания или да откриеш нови черти в половинката си, въпреки че мислиш, че го/я познаваш и кътните му/й зъби.
При приготвянето на глинтвайна можеш да впрегнеш цялата си фантазия, понеже да експериментираш с вкусовите му оттенъци можеш до безкрайност. За идеални се смятат сухо или полусухо червено леко вино.
И така, при приготвянето на глинтвайна отначало се завира вода с подправките. Именно такъв ред на приготовлението позволява на подправките най- пълно да отдадат аромата си. Водата трябва да ври около 5 минути, а след това да се добави виното. На 1 литър вино е необходимо 150 грама вода, 100-150 г. захар, различни подправки и компоненти. Въпреки че все по-често захарта предпочитат да заместват с мед – по този начин вкуса на глинтвайна става още по-специфичен. От подправките се използват: карамфил, кардамон, кориандър, шафран, дафинов лист, ароматен черен пипер. Единственото условие е подправките не трябва да се смилат, иначе глинтвайнът ще получи мътен. Всички други компоненти са плод на вашата фантазия – от баналната лимонова коричка до различни дребни плодове (малини, къпини, ягодки), парченца други плодове и орехи. След добавянето на всички компоненти на глинтвайна, постоянно трябва да се бърка, като се нагрява на бавен огън.
Що се отнася до температурата, тя трябва да бъде около 70 градуса. Остава само въпросът кой ще пуска термометъра в чудесно варящата се на огъня смес. Ето защо често температурата се определя на “опипване”, тя трябва да бъде такава, че да пиеш горещия глинтвайн и да се изгориш.
Когато глинтвайнът е вече "узрял", той се процежда през сито и се налива в специални чаши от дебела керамика. Така правят германците, а защо и ние да не въведем така традиция и да не се обзаведем със специална празнична посуда?
Също това питие се препоръчва в период на възстановяване след инфекциозни заболявания, при физическо или психическо натоварване. Няколко чаши ще съгреят и помогнат при простуда, ще премахнат кашлицата.
А ако глинтвайнът ви се вижда много примитивно и “всекидневно” питие, то поглезете своите гости с пунш, който между другото се е появил още по-рано от глинтвайна. Най- често се приготвя от жителите на Скандинавските страни. В древни времена основните задължителни компоненти на пунша били пет неща: вино, ром, плодов сок, захар или мед и подправки( канела, карамфил). В днешно време всяко скандинавско семейство има своя рецепта за приготвянето на пунш, именно за това домакинът никога няма да настоява за това да се приготви неговата рецепта. Вместо това той би предложил на госта си той да приготви пунша, за да може той сам да определи съотношението на смесване на компонентите.
Тайната за приготвяне на пунш гласи, че не трябва да се налива горещата вода непосредствено в рома или коняка, тъй като при това действие се изпаряват ефирните и ароматните им вещества. Също така, както при глинтвайна, отначало се разтваря захарта в гореща, но не кипяща вода и едва в последствие се добавя ром. Температурата се съблюдава, подобно на виното. Тъй като пунша не възбужда апетита и не може да бъде поднесено в качеството на аператив, то това питие се поднася най- често към десерта.
А що се отнася до грога, то в противовес на двете предходни питиета, в неговото приготвяне трябва да се съблюдава точна пропорция съотношението между алкохола и водата в него винаги трябва да бъде еднаква— четири част вода към една част алкохол. Това правило не е измислено просто така, а има своята далечна история. През XVIII век на английските моряци от Кралския флот на Великобритания ежедневно им се е полагала порция рома. Но едва застанал на чело на управлението на флота станал Едуард Верния, икономичния във всичко адмирал разпоредил вместо чист ром на моряците да се дава размесен с вода такъв. Ето защо отдавна за гърба му го нарекли Стария Грог —заради привичката да се разхожда по палубата независимо от времето, облечен в непромокаема наметка, наречена грогръм. Но напитката претърпяла известни изменения и се оказала не до там строга, особено ако е приготвена на основата на силен чай с добавени мед и лимон.
